Броя на ензимите – ключът към вашето здраве

След като събрах и анализирах резултатите от моя въпросник и различните клинични данни, открих, че има един фактор с цент­рална роля в поддържането на човешкото здраве. Това е ензим­ният фактор.

Както бе споменато преди, думата „ензим” е общ термин за „белтъчен катализатор, произведен в клетките на всяко живо същество”. Просто казано, това е елементът, необходим за под­държане на живота на живото същество.

Независимо дали става дума за животни или растения, там където има живот, ще откриете и ензими. Например на растени­ето се появява пъпка, защото ензимите са в действие. Те действат също така и когато тази пъпка се развие в лист. Наши­те телесни функции също се поддържат от много ензими. Сми­лането и усвояването на храната, заместването на старите клет­ки с нови, разграждането на токсините и освобождаването от тях също са резултат от функциите на ензимите.

Повече от петте хиляди вида ензими, функциониращи в чо­вешкото тяло, са две основни категории: такива, които се про­извеждат в тялото, и такива, които се внасят отвън под формата на храна. Около 3000 вида от произведените в тялото ензими се образуват от чревните бактерии.

Общото между хората с добри стомашно-чревни характе­ристики е, че ядат големи количества пресни храни, съдържащи много ензими. Това означава не само, че се приемат ензими отвън, но също и че се поддържа среда, стимулираща чревните бактерии на свой ред активно да произвеждат ензими.

От друга страна, общото между хората с лоши стомашно-чревни характеристики са навиците от всекидневния им начин на живот, които ускоряват изразходването на ензими. Редовна­та употреба на алкохол и цигари, преяждането, яденето на хра­на, съдържаща хранителни добавки, стресовите ситуации и употребата на лекарства – всичко това е свързано с изразход­ването на огромен брой ензими. Сред другите фактори, съдей­стващи за изразходване на големи количества ензими, е ядене­то на лоша храна, която произвежда токсини в дебелото чер­во, излагането на ултравиолетови лъчи и електромагнитни вълни, произвеждащи свободни радикали, които на свой ред изискват активирането на допълнителни ензими за детоксикация. Към това, разбира се, трябва да добавим и емоционалния стрес.

От наученото дотук излиза, че е необходимо да водим такъв начин на живот, с който по-скоро да се увеличават, а не израз­ходват телесните ни ензими. Именно това е залегнало в основа­та на Ензимния фактор – диета и начин на живот.

Ако едно тяло има ензими в изобилие, неговата жизнена енергия и имунна система са силни. Избягвайте изразходването на телесните ензими, поддържайте достатъчно ензими и тялото ви ще бъде здраво.

Понастоящем единствено живото тяло е в състояние да произвежда ензими. Въпреки че може и изкуствено да произ­веждаме храни, съдържащи ензими, както това става при фер­ментиралите храни, микроорганизмите – различните видове бактерии, са всъщност производителите на тези ензими. Пора­ди това, дори ако можем да създадем среда, в която микроорганизмите да правят ензими, не можем изкуствено да синтезира­ме и произвеждаме ензими.

Ето защо Ензимният фактор – диета и начин на живот, наб­ляга на значението на консумираната храна. Както заявих и преди това, приемането на храни, съдържащи ензими, създава интестинална среда, позволяваща на чревните бактерии да про­извеждат ензими. Затова, ако приемем, че всяко живо същество има предварително определен ензимен потенциал, то тогава за нас – хората, които живеем в една стресираща и замърсена околна среда, става жизненоважно да консумираме и ефикасно да използваме ензимите, създавани от други живи същества.

Въпреки че говоря за „ензим” в единствено число, за да могат хората да подържат своите жизнени дейности, са необходими повече от 5000 различни вида ензими. Това огромно разнообра­зие се обуславя от факта, че всеки ензим има само една конкрет­на функция.

Храносмилателният ензим амилаза например, който се на­мира в слюнката, реагира само на скорбялата, докато пепсинът, намиращ се в стомашния сок, реагира само на протеина.

Ако разсъждавате по този начин, логично възниква един въпрос. Как може да сме сигурни, че, независимо от количест­вото телесни ензими, които сме си доставили чрез храната и от чревните бактерии, сме усвоили „правилния вид” ен­зими – онзи, от който тялото ни се нуждае в определния момент?

Факт е, че дори да ядете храни, изобилстващи на ензими, те обикновено не се абсорбират направо от тялото ви. Някои ен­зими, като тези в черната ряпа и сладките картофи, действат направо в устата и стомаха. Но те са изключение. Повечето хранителни ензими се разграждат в процеса на храносмилането и се усвояват чрез червата под формата на пептиди и аминоки­селини.

Може да се запитате защо тези ен­зими са важни, ако не мо­же да ги усвоите и да ги използвате пряко. Но не там е въпросът. Клиничните данни, които събрах, ясно показват, че хората, ко­ито поемат богата на ензими храна, произвеждат и повече те­лесни ензими.

И така, какво се случва в тялото, за да може да произведе ен­зими? Ще разясня моята теория от тази гледна точка, като се опирам на четиридесет години медицинска практика и изследва­нията на стотици хиляди храносмилателни системи. Като ана­лизирах клиничните си данни, развих теория, че би трябвало да има един ензимен прототип – първоизточен ензим – който на­рекох „чудодейният” ензим.

Започнах да допускам, че би трябвало да съществува ензи­мен прототип, защото забелязах, че когато се използва голямо количество от специфичен ензим в определена част на тялото, се появява недостиг от необходими ензими в други части на тя­лото. Пример за това е случаят, който вече споменах – голямо­то количество изпит алкохол изисква голям брой ензими за разграждането му и това неминуемо води до намаляване броя на необходимите за храносмилане и усвояване на хранителните вещества ензими в други части на тялото.

В резултат на това наблюдение стигнах до заключението, че няколкото хиляди вида ен­зими трябва да произхождат от един прототип, който е създаден първи и който в отговор на специ­фични нужди се превръща в специфичен ензим и се използва там, където е необходимо.

Ензимите са отговорни за всички функции на живото тяло. Движението на пръстите ви, дишането и биенето на сърцето ви -всичко това са действия, възможни благодарение работата на ензимите. Но системата би била неефективна, ако всеки ен­зими, използван за определена дейност, е произведен направо в край­ната си форма, без отношение към променящите се нужди на тялото.

Ако моята теория е правилна, когато един орган или част от тялото използва извънредно големи количества от своя ензимен запас, тялото ще се затруднява да поддържа хомеостазата -биологическия баланс, да възстановява клетките си и да поддър­жа нервната, ендокринната и имунната система, защото ще из­ползва допълнително резервите си от първоизточните ензими и по този начин ще възниква недостиг от ензими в други области.

Друга причина, поради която вярвам в съществуването на първоизточните ензими, е, че трайната употреба на алкохол, тютюн или лекарства кара тялото ви да развие поносимост към тези субстанции.

Ако вие например пиете алкохол, той се абсорбира в стома­ха и червата, натрупва се в черния дроб и бива разграждан от специфичните за целта ензими. В черния дроб няколко вида ен­зими работят за разграждането на алкохола. Степента обаче, в която това става, е различна при различните лица. Хората с бърз алкохолен метаболизъм притежават много ен­зими, които са готови да разграждат алкохола в черния дроб. Такива хора имат висока степен на поносимост към алкохола, както се казва „издържат на пиене”. От друга страна, хора, които лесно се на­пиват и не понасят добре алкохола, имат недостатъчно голямо количество ензими за целта.

Дори хората, които поначало са имали слаба поносимост към алкохола, могат да повишат прага на издръжливостта си и евентуално да пият повече. Когато черният дроб разпознае, че са му необходими големи количества от тези ен­зими, тялото се настройва да насочи ензимите си към метаболизиране на алко­хола.

По този начин броят на ензимите в определена област на тялото се променя, когато това е необходимо. И кое дава въз­можност за това? Съществуването на първоизточния ензим, способен да се преобразува във всякакъв вид ензим. Когато с храната се поглъщат ензими отвън, в тялото се складират първоизточни ен­зими, готови да бъдат използвани при нужда.

В настоящия момент съществуването на първоизточни ен­зими е само на теория, но имам редица доказателства за това от клиничните данни, които съм събрал.