Препоръчителни хранителни навици за пациенти в ремисия

ДЪВЧЕТЕ ДОБРЕ ХРАНАТА СИ

Сдъвквайте всяка хапка от 30 до 70 пъти. При подобен начин на дъвчене се освобождава по-голямо количество слюнка, съдър­жаща ензим, който се свързва много добре със стомашния сок и жлъчния секрет и подпомага храносмилателния процес. Вни­мателното и грижливо сдъвкване на храната повишава равни­щето на кръвната глюкоза, а това, от своя страна, потиска апе­тита и предпазва от преяждане. Това спомага също за пълното усвояване на храната, дори и когато е в малки количества.

ЯЖТЕ ПЪЛНОЦЕННИ ЗЪРНЕНИ ХРАНИ, АКО Е ВЪЗМОЖНО ОТ Т.НАР. ОРГАНИЧЕН ВИД

Кафявият ориз, пълноценните, нерафинирани зърна и бобовите култури, както и ферментиралите храни са много добри. Яжте шепа бобови зърна всеки ден. Те съдържат повече протеин от месото, както и много други елементи, включително витамини, минерали и селен.

ЯЖТЕ САМО МЕСА ОТ ЖИВОТНИ С ПО-НИСКА ТЕЛЕСНА ТЕМПЕРАТУРА ОТ ЧОВЕШКАТА

Не е добре да се ядат меса от животни с по-висока телесна тем­пература от нашата – като говеда и пилета, защото техните жи­вотински мазнини се втвърдяват в кръвния ток на човека. Много по-добре е да се консумират меса от животни с по-ниска телесна температура, като рибата, защото рибеното масло се втечнява в тялото ни и дори прочиства артериите, вместо да ги запушва.

ИЗБЯГВАЙТЕ ДА ЯДЕТЕ И ПИЕТЕ МАЛКО ПРЕДИ ЛЯГАНЕ

Много е важно да спрете да ядете и пиете 4-5 часа преди ляга­не вечер. Когато стомахът е празен, съдържа силно концентри­рана солна киселина, която убива Хеликобактер пилори, както и други лоши бактерии, като по този начин се създава баланси­рана чревна среда, благоприятна за самоизцеление и укрепване на имунната защита. Ограничаването на течностите и храната преди лягане вечер също спомага да се предотврати връщането на киселина в хранопровода (рефлукс), а също и сънната апнея.

ПИЙТЕ 8-10 ЧАШИ ДОБРА ВОДА ДНЕВНО

Важно е да развивате и поддържате правилен ритъм на пиенето на вода. Пийте две или три чаши вода след ставане сутрин и две-три чаши вода тридесет минути преди всяко ядене. Важно за вас е да пиете вода по-скоро преди, а не по време или след хране­нето, ако не желаете да разреждате храносмилателните ензими. Ако не може да се храните без течности, изпийте около половин чаша на малки глътки. Добра вода е тази, в която няма вредни за човешкото тяло вещества, включително и хлор. Добрата во­да има малки мехурчета на „гроздове” и съдържа добре балан­сирани количества минерали, като калций, магнезий, желязо, калий и натрий. Индексът рН не бива да бъде над 7,5, т.е. вода­та трябва да бъде слабо алкална. Водата не трябва да съдържа оксидиран калций в големи количества. С други думи, водата трябва да може да елиминира свободните радикали, като възпрепятства окислението.

ЯЖТЕ КАЧЕСТВЕНИ ВЪГЛЕХИДРАТИ

Въглехидратите се смилат и усвояват лесно и са пряк източник на енергия. Добрите въглехидрати съдържат влакнини, витамини и минерали, елементи, които съдействат за ефикасния клетъ­чен метаболизъм, за подобряване на кръвния ток и за отделяне­то на отпадъчните продукти от тялото. Добре смлените и усво­ени първокачествени въглехидрати произвеждат вода и въгле­роден двуокис. Те не произвеждат токсини или отпадъчни про­дукти, както при метаболизма на протеините или мастите. Те са идеалният източник на енергия за ежедневните дейности и за поддържане на издръжливостта, защото метаболизмът на въгле­хидратите не замърсява кръвта с отпадъчни продукти, а и не се изисква много енергия, за да бъдат смлени и усвоени.

Някои източници на качествени въглехидрати:

• Нерафиниран и кафяв ориз
• Нерафиниран ечемик
• Елда
• Просо
• Царевица
• Амарант (щир)
• Киноа*
• Пълнозърнест хляб
• Тъмно японско брашно от елда, произведено от нерафинирани зърна

   * На езика на инките –„майчино зърно”- бел. на прев.

ПОДБИРАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО МАЗНИНИТЕ В ДИЕТАТА СИ

Мазнините се категоризират според произхода си на расти­телни и животински.

Растителните мазнини се добиват от:

• маслини
• соя
• царевица
• сусам
• рапица
• шафран
• специален вид ориз

Животинските мазнини включват:

• краве масло сланина
• мас от месо
• рибено масло

Освен това мазнините се разделят според съдържанието им на наситени или ненаситени мастни киселини. Наситените маст­ни киселини, като стеариновата и палмитиновата киселина, изо­билстват в животинските мазнини. Ненаситените мастни кисе­лини се намират в растителните масла под формата на линолеинова, линоленова, алеинова и алахидонова киселина. Линолеиновата и алахидоновата киселина се наричат основни мастни ки­селини или витамин Р, който не може да се произвежда от тяло­то и поради това трябва да се приема от храната. Животинските мазнини предизвикват натрупване на отпадни продукти, водещи до атеросклероза, високо кръвно налягане и наднормено тегло. Естествените храни, като кафяв ориз, сусамено семе, царевица и соя, съдържат около 30% масти и са много по-добър източник на необходимата за тялото мазнина, отколкото рафинираното олио, защото тяхното усвояване не натоварва панкреаса и черния дроб. Освен това растителните масла прочистват отпадните про­дукти като лошия холестерол и предотвратяват атеросклерозата, защото запазват гъвкавостта на клетките и кръвоносните съдо­ве. Растителните масла, продавани като „олио за салата”, са об­работени по химически път и не са препоръчителни.

ЯЖТЕ РИБЕНО МАСЛО

Рибеното масло е добро за мозъка. Високо ниво в кръвта на DНА*, съдържаща се в рибеното масло, се свързва с математи­ческите и други умствени способности. Макар че ефектите на DНА върху централната нервна система не са изучени основно, може да се предполага, че DНА намалява риска от старческа деменция и от болестта на Алцхаймер. Някои изследвания показ­ват, че омега-3 мастните киселини понижават триглицеридите в кръвта и намаляват образуването на плаки по стените на арте­риите.

* Докозахексаенова киселина – бел. прев.

НАМАЛЕТЕ ЗАВИСИМОСТТА СИ ОТ ЛЕКАРСТВА, КАТО ПРОМЕНИТЕ ХРАНЕНЕТО СИ И ПРАВИТЕ УПРАЖНЕНИЯ ПРИ ВСЯКА ВЪЗМОЖНОСТ

Зависимостта от лекарства може да бъде вредна за здравето ви, защото те натоварват черния дроб и бъбреците. Редица хронич­ни болестни състояния, като артрит, подагра, диабет и остеопороза, може да бъдат подобрени с помощта на подходяща диета и упражнения.

ЯЖТЕ БОГАТИ НА ВЛАКНИНИ ХРАНИ ЗА ПО-ДОБРО ОТДЕЛЯНЕ И ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ БОЛЕСТИ, СВЪРЗАНИ С ВЪЗРАСТТА

В различните храни има всякакви видове влакнини. Те изобил­стват в растителните храни, като зеленчуци, морски водорасли, плодове, нерафинирани зърна, зърнени култури и гъби. При су­шените морски водорасли влакнините съставляват 50-60% от общото им тегло. Не ви съветвам да вземате хранителни фибри под формата на гранули, капсули или течности. Тези добавки може да се намесят в усвояването на другите хранителни веще­ства и да доведат до заболяване.

МИКРОЕЛЕМЕНТИТЕ ИМАТ ЧУДОДЕЙНА СИЛА

Микроелементите включват витамини, минерали и аминокисе­лини. Терминът „микро” е свързан с по-малките необходими ко­личества в сравнение с крайно необходимите в „макро” количе­ства въглехидрати, протеини, мазнини и хранителни влакнини. Микроелементите са от изключително значение както за под­държане на здравето, умственото и емоционалното равновесие, така и за предпазване от болести.

Определени количества от те­зи вещества са нужни всекидневно на тялото; тези количества се наричат „препоръчителна дневна доза” (ПДД). ПДД е мини­малната доза от въпросните микроелементи, необходима за предпазването ни от болести. Тази доза обаче е различна за раз­личните индивиди и е в пряка зависимост от начина на хранене и живот на определената личност. Дори и да изяждате еднаква по вид и количество храна с определен брой калории всеки ден ще установите, че количеството микроелементи, които се усво­яват и отделят в различните дни, е различно и зависи от физи­ческото, умственото и емоционалното състояние на индивида през съответния ден. Храненето със здравословни, природни храни в подходящи пропорции невинаги гарантира адекватното усвояване на витамини, минерали и аминокиселини.

БЪДЕТЕ УМЕРЕНИ С ХРАНИТЕЛНИТЕ ДОБАВКИ

Важно е да се ядат храни, които са добре балансирани и в синх­рон с индивидуалния биоритъм на човека. Редица изследвания показват, че хранителните добавки с микроелементи могат да намалят риска от болести, свързани с възрастта, и да подобрят лечението от рак, сърдечни и хронични заболявания. Всъщност взаимодействието на всички хранителни вещества поддържа здравето ни. Приемането на две или три добавки от няколко ви­тамина и минерала, като в същото време се изключват или ми­нимизират други, ще попречи за поддържането на максимално добро здраве и за предотвратяване на болестите, свързани с процесите на стареене. Употребата на високи дози от определе­ни витамини или минерали, които са абсолютно необходими за тялото, може да е ефикасно при някои хора и нездравословно за други.

Мастноразтворимите витамини, като А,D, Е и К, се склади­рат в черния дроб и в телесните мазнини, следователно не е не­обходимо да си ги доставяме всекидневно. Водноразтворимите витамини, като витамините В комплекс и витамин С, се разтва­рят в телесните течности и се отделят с урината; следователно всекидневното им приемане е важно, макар че са нужни съвсем малки количества. (Има изследвания, които показват, че прие­мането на много голямо количество добавки може да има отри­цателен ефект върху нашата имунна система, да повишава сво­бодните радикали и да предизвиква промени в мазнините, нами­ращи се в черния дроб, сърцето и бъбреците. Въпреки че пре­поръчвам допълнителния прием на микроелементи, тези изслед­вания не бива да се пренебрегват и аз съветвам да се подхожда с умереност, предпазливост и внимание при тяхната употреба.

ВИТАМИНИТЕ И МИНЕРАЛИТЕ ДЕЙСТВАТ В СИНХРОН

Витамините са органични, минералите са неорганични. Тези есенциални хранителни елементи се допълват взаимно. Вита­мин D например улеснява усвояването на калция. Витамин С работи за усвояването на желязото; желязото улеснява метаболизирането на витамините от група В; медта стимулира действието на витамин С, а магнезият е необходим за метаболизма на витамин С. Съвместното действие на микроелементи­те е широкообхватно, но все още познанията ни в тази област са ограничени.

МИНЕРАЛИТЕ ЗАСИЛВАТ ЕНЗИМНИЯ ФАКТОР

Минералите да необходими за поддържане на здравето. Те включват:

• калций
• магнезий
• фосфор
• калий
• сяра
• мед
• цинк
• желязо
• бром
• селен
• йод
• молибден

Минералите, както и витамините играят важна роля за предпазване от заболявания – високо кръвно налягане, остеопороза и рак. Минералите действат синергично с витамините и ен­зимите като антиоксиданти в процесите за отстраняване на сво­бодните радикали. Големи количества минерали за ежедневен прием обикновено не се препоръчват, но техният недостиг мо­же да създаде сериозни здравни проблеми. Минералите засил­ват имунитета и оздравителния процес и поддържат ензимния фактор в организма.

Витамините се намират в живите храни, като растения и животни, а минералите – в почвата, водата и морето (като орга­нични и неорганични соли). Съдържанието на минерали в хра­ните зависи от това, къде са отглеждани и дали са расли на качествена почва. Съдържанието на минерали в почвата може да се променя от киселинни дъждове и химически торове. Минера­лите от зеленчуци, зърнени и житни култури лесно се губят, а процесът на преработка и рафиниране разрушава повечето от тези минерали. Това затруднява осигуряването на балансиран всекидневен прием на необходимите минерали чрез храната. Скритият недостиг на минерали се проявява със загуба на жиз­неност, дефицит на внимание, раздразнителност, свръхтегло и други нездравословни състояния.

Минералите са водноразтворими и се излъчват чрез урина­та и потта. Нуждите на организма от минерали може да варира в различните дни в зависимост от умствената и физическата ни дейност, от фактори, като стрес, упражнения, менструален цикъл, бременност и възраст. При приема на определени лекар­ства може доста бързо да се развие минерална недостатъчност. Диуретиците, пероралните контрацептиви, очистителните, ал­кохолът и цигарите също ускоряват отделянето или разрушава­нето на калция, желязото, магнезия, цинка и калия.

ХИПЕРАКТИВНОСТТА ПРИ ДЕЦАТА МОЖЕ ВСЪЩНОСТ ДА Е СИГНАЛ ЗА КАЛЦИЕВА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Изследванията през последните години показват, че при децата се увеличават случаите на невъзможност за продължителна концентрация, съпроводена с гневни изблици. Храната и наба­вянето на необходимите вещества може да има значително от­ражение върху детското поведение и социалната адаптация. При децата се наблюдава растяща тенденция – както у дома, та­ка и в училище – да поглъщат все по-големи количества обра­ботени храни. В тези храни не само има вредни добавки, но и те създават киселинна среда в тялото. Животинските белтъчини и рафинираната захар също се консумират във все по-големи ко­личества, а зеленчуците често се пренебрегват или избягват. При усвояването на животинските белтъчини и захарта се изразходва повече калций и магнезий, което води до калциева не­достатъчност. Недостигът на калций възбужда нервната систе­ма, като способства за нервността и раздразнимостта.

ПРИЕМАНЕТО НА ГОЛЕМИ ДОЗИ КАЛЦИЙ СЛЕД НАВЪРШВАНЕ НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ Е ВРЕДНО

Калцият предпазва от рак, увеличава съпротивата срещу стре­са, намалява умората, понижава холестерола и действа преван­тивно срещу остеопорозата. Обаче извънмерната употреба на калций ежедневно, с цел да се компенсира недостигът му, е вредна. Вече споменах защо млечните продукти са неприемли­ви, когато се стремим да увеличим съдържанието на калций в организма. Един от начините е да се приема добавка с активен витамин D и калций. Витамин D улеснява усвояването на кал­ция от тънките черва и стимулира изграждането на костната система. Излишъкът от калций може да причини запек, гадене, загуба на апетит и раздуване на корема. Ако калцият се поглъ­ща без храна, той отслабва стомашната киселина, като по този начин предизвиква неравновесие на чревните бактерии и води до слабо усвояване на желязото, цинка и магнезия. Ако се нуж­даете от допълнително количество калций, препоръчителната дневна доза е 800 до 1500 мг, приемани в 3 дози от 250 до 500 мг заедно с храната. Балансът на калция с другите минерали и витамини е извънредно важен за доброто здраве.

МАГНЕЗИЯТ АКТИВИЗИРА СТОТИЦИ РАЗЛИЧНИ ЕНЗИМИ И Е ЛЕКАРСТВО СРЕЩУ МИГРЕНА И ДИАБЕТ

Магнезият е важен минерал и от него са необходими големи ко­личества за поддържането на добро здраве. Недостигът на маг­незий предизвиква раздразнителност, тревожност, депресия, замайване, отслабване на мускулите, мускулни крампи (спазми), сърдечни заболявания и високо кръвно налягане. Неотдавнаш­но изследване в Германия показва, че пациентите със сърдечни удари са имали ниско съдържание на магнезий в кръвта. Науч­ни проучвания в САЩ изнасят данни, че 65% от пациентите с мигрена изпитват сериозно облекчение след приема на 100-200 мг магнезий. Недостатъчното количество магнезий нарушава глюкозния баланс. Ето защо болните от различни видове диабет чувстват подобрение при подържане на адекватно съдържание на магнезий в кръвта.

БАЛАНСЪТ НА НАТРИЯ И КАЛИЯ Е ЖИЗНЕНОВАЖЕН

Натрият е добре известен под името „сол”. Този минерал е от­говорен за поддържането на водния баланс както вътре, така и извън клетките на тялото. Натрият поддържа правилното рН (алкално-киселинно равновесие) в кръвта и е незаменим еле­мент за правилното функциониране на стомашната киселина, мускулите и нервите. В живота натрият се намира в изобилие, но недостигът му може лесно да се предизвика от редовна упот­реба на очистителни и продължителни периоди на диария, как­то и при много напрегнато спортуване или усилена физическа дейност, особено в горещо време. Калиево-натриевият баланс е в основата на живота. От този баланс зависи съдържанието на течностите във и извън клетките. Натрият нормално се намира извън клетките. Когато калият в клетките е в малко количество, натрият заедно с течностите се втурват в клетката и я разширя­ват. С увеличаване на клетъчния обем се осъществява налягане върху вените, стеснява се диаметърът на тези кръвоносни съдо­ве и това е фактор за високо кръвно налягане. Съотношението между натрия и калия в идеалния случай е едно към едно, но много обработени храни съдържат натрий и той може да бъде консумиран в излишно големи количества, без дори да подози­раме това.

При поемане на достатъчно зеленчуци и зеленчукови соко­ве тялото усвоява нови количества калий и по този начин се възстановява равновесието с наличния натрий.

МАЛКИТЕ КОЛИЧЕСТВА МИКРОЕЛЕМЕНТИ ДЕЙСТВАТ СЪВМЕСТНО С ВИТАМИНИТЕ, МИНЕРАЛИТЕ И ЕНЗИМИТЕ

Микроелементите са изключително важни за поддържането на нашия живот. Количествата от тях, необходими за тялото, са малки, но важността им не може да се пренебрегва. Те поддър­жат равновесието и хармонията в нашите телесни функции. След като се усвоят през стените на червата, тези минерали се пренасят по кръвоносната система до клетките и преминават през мембраните им. Най-важното, което трябва да се помни, е, че приемът на тези минерали трябва да бъде много точно балан­сиран. Ако приемаме дори един или два от тези микроелементи в големи количества, ще се достигне до загуба на други минера­ли и лошо усвояване. Така че е най-добре да приемаме тези мик­роелементи чрез храната си, а не от различни добавки. Морска­та сол и водораслите са добри източници в това отношение.

• Бор: има важно значение за усвояването на калция и поддържането на зъбите и костите.
• Мед: съдейства за изграждането на костите, произвеж­дането на хемоглобин и червени кръвни телца; на еластин и колаген, понижава холестерола и повишава „доб­рия” холестерол – HDL. (Извънредно повишено съдър­жание на мед е откривано при пациенти със злокачест­вени тумори, особено в храносмилателния тракт, белите дробове и гърдите, така че този елемент може би има връзка с развитието на ракови заболявания.)
• Цинк: играе роля при произвеждането на инсулин; метаболизира въглехидратите, създава протеин и усвоява различни витамини, особено от групата В, от храносми­лателния тракт; поддържа функцията на простатата и ук­репва репродуктивното здраве на мъжа.
• Желязо: основен градивен елемент на хемоглобина; иг­рае роля при функционирането на ензимите, на витами­ните от група В и за устойчивостта срещу заболявания.
• Селен: предпазва от появата на нови свободни радика­ли в съчетание с витамин Е. Това е чудодеен минерал, които се намира в земния хумус (например почвата в Чейен, щата Уайоминг, съдържа много по-високи нива на селен в сравнение с тази в Мънси, щата Индиана, за­това и смъртността от ракови заболявания в Чейен е с 25% по-ниска от Мънси). Изследванията сочат, че не­достигът на селен води до увеличена честота на рак на простатата, панкреаса, млечната жлеза, яйчниците, ко­жата, белите дробове, дебелото и правото черво и пи­кочния мехур, както и до по-голяма вероятност от забо­ляване от левкемия.
• Хром: улеснява метаболизма на въглехидратите и про­теините; улеснява обмена на глюкозата, като поддържа нивото на кръвната захар без използване на извънредни количества инсулин, като по този начин предпазва от хипогликемия и диабет.
• Манган: действа при метаболизма на протеините и мастите и за образуването на хормони.
• Молибден: осигурява здрави зъби и добро състояние на устната кухина.
• Йод: изключително важен за нормалното функционира­не на щитовидната жлеза, като същевременно предпазва от появата на гуша.