Защо химиотерапевтичните лекарства не лекуват рака?

В настоящата медицинска практика химиотерапевтичните лекарства се използват за кратко след хирургичното отстраня­ване на злокачествения тумор, за да се предотврати разпростра­нението на раковите клетки, дори и когато няма данни за нали­чието на метастази. Те действат, като отравят много клетки в тя­лото – както злокачествени, така и нормални – с надеждата тя­лото да възстанови нормалните клетки, а злокачествените да за­гинат напълно.

Тези химиотерапевтични препарати са смъртоносно отров­ни и аз не ги използвам освен при много изключителни случаи. Например, дори ако ракът е открит освен в дебелото черво и в лимфните възли, аз няма да приложа химиотерапия. Лечебният ми план се състои първо в хирургично отстраняване на частта, нападната от рака, и, след като видимият злокачествен тумор е премахнат, започвам да елиминирам онова, което според мен може да е причината за рака при определения пациент. Няма за­що да повтарям, че веднага предписвам пълно отказване от тю­тюна и алкохола и спиране консумацията на месо, мляко и млеч­ни продукти. Заедно с прилагането на Ензимният фактор – дие­та и начин на живот, се старая също така да накарам пациенти­те да пренастроят мисленето си, да опитват да извикват в съз­нанието си колкото е възможно повече весели мисли, чувства и настроения. По този начин лечебният ми план цели да предот­врати повторната поява на рака, като засилва имунитета чрез по-добро физическо и духовно здраве.

Ензимите отговарят за възстановяването и възпроизвод­ството на клетките, за поддържането на имунната система и за други жизненоважни функции. Броят на първоизточните ензи­ми в тялото определя дали имунната система работи добре, или зле.

Смятам противораковите лекарства, като и химиотерапевтичните препарати за отровни, защото, когато навлизат в тялото, те отделят огромни количества токсични свободни радикали. По този начин препаратът убива раковите клетки в цялото тяло. Но така загиват не само раковите клетки. В процеса умират и мно­го нормални клетки. Старата поговорка „гаси огъня с огън” мо­же би мотивира докторите да продължават да употребяват противоракови лекарства в работата си. Но химиотерапевтичните препарати могат да бъдат смятани също и за канцерогенни.

Във всеки момент човешкото тяло работи, за да поддържа хомеостазата, биохимичното равновесие. Ето защо, когато в тя­лото проникнат огромен брой токсични свободни радикали, първоизточните ензими се преобразуват в ензими, които обез­вреждат тези свободни радикали. Тялото полага всички усилия, за да неутрализира големите увреждания, причинявани от сво­бодните радикали.

Съществуват много хора, преодолели рака с помощта на химиотерапия, но много от тях са млади и имат достатъчно го­леми запаси от първични ензими. С възрастта количеството на тези ензими намалява. Разбира се, и тук съществуват индивиду­ални разлики, но химиотерапията действа по-добре при млади хора с достатъчно резерви от първоизточни ензими, които по­магат на тялото да преодолее големия стрес от лечението.

Добре известните странични ефекти на химиотерапията са загубата на апетит, гаденето и опадването на косата, но смятам, че всички тези симптоми се проявяват заради това, че голямо ко­личество първоизточни ензими се насочват към протичащия процес на дезинтоксикация, обезвреждане на токсините, който -след прилагане на химиотерапията – трябва да се извършва в огромни размери.

Когато не разполага с достатъчен брой храносмилателни ензими, човек губи апетит. В същото време клетъчната обмяна на веществата се забавя заради липсата на достатъчно метаболитни ензими и лигавичната мембрана на стомаха се уврежда, което – на свой ред – предизвиква гадене. Недостигът на ензи­ми, участващи в обмяната на веществата, води до лющеща се кожа, чупливост на ноктите, опадване на косата. (Въпреки раз­ликата в степента на тежест тези проявления се наблюдават, ко­гато и други видове лекарства навлизат в тялото).

Лекарствата не могат по прицип да излекуват болестите. Единственият основен път за лечение на всяко заболяване ми­нава през нашия всекидневен начин на живот.